Човекът с хармониката
/посветено/
Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче.
По здрач, оглушал от забързани стъпки
на тихи миряни и знатни особи,
безлюдния град в топъл звън ще окъпе
човекът със свойта хармоника джобна.
Извие ли трели, земята забавя
дълбокия пулс, после птиците буди,
а въздухът – фина мембрана, в октави
трепти, сякаш пърхат с криле пеперуди.
И макове нощем поникват в паважа,
полюшват стеблата си крехки по двойки.
Трамваи, подметки... преди да ги смажат,
Луната косач точи сърп за ръкойки.
А вятърът обич в улуците пуска,
потребна и утре светът да танцува.
Човекът, хармоника стиснал във устни,
до изгрев ще свири. Макар... че не чува...
© Мая Нарлиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Как да коментирам,как да цитирам,като всяка дума говори!....Голяма работа си,Мая,толкова красиво пишеш,дори за тъжни неща от живота!....Забелязваш и описваш всичко,което те впечатлява,вървейки....А римите!....Заедно с мелодията,на която се подчинява стиха ти,римите довършват смисъла,не са търсени и сложени само за благозвучие!!Вече ми свършиха суперлативите,браво!
-
Прекрасен, дълбоко човечен стих!... Възхитена съм, Мая! В любими.
-
"И макове нощем поникват в паважа,
полюшват стеблата си крехки по двойки.
Трамваи, подметки... преди да ги смажат,
Луната косач точи сърп за ръкойки."
Много, много силна творба! Браво и от мен! -
Благодаря!
-
Все по-красиво и затрогващо е при теб, Майче!
-
Много задушевно, интимно и вълнуващо! Мая, имаш невероятен усет към детайла!
-
Харесва ми!
-
Аплодисменти, мила!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се ако съм стигнала до сърцата ви, мили Дами!