Станисла (Ссссс)
24 786
20.03.2019 г., 9:00 ч.

Човекът вселена 

  Поезия » Философска
952 3 6

Странникът странен

все настрани го влечеше,

все по криви пътеки вървеше,

с трънен венец закичен,

за едни кроткият луд,

за други - безличен,

с море до колене,

с поглед - усмивка стаена.

 

Чудно чуден - уж странен,

скитник самотник без бреме,

само той виждаше в своя свят

под арка небесна - дъга до дъга,

цвят до цвят,

а в усмивката кротка стаена

многоцветна и песенна -

не проста усмивка - а цяла вселена!

 

Не го жалете, нито корете,

със ваш'те камъни не мерете,

не скита скитникът, а бродейки мечтае

вселената от цветни пламъци

във себе си да обуздае!

© Ссссс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красив финал!
    Поздрав!
  • Много хубаво и разбиращо!
  • Благодаря ви!
  • Много хубаво...не скита скитникът, а бродейки мечтае
    вселената от цветни пламъци
    във себе си да обуздае!
  • тъкмо си мислиш, че се познаваш и знаеш какво искаш, и нещо а-ха - да те извади от равновесие!
    нали знаеш философският въпрос, за който психотата толкова трудове са изписали - дали човек е истински в екстриймни условия?
    защото тогава пък действаш на инстинктивно и рефлексно ниво, а не точно на вербално: дали ако действаш първосигнално, си самият Ти, или когато действаш съзнателно контролирайки се?
  • Вселената в себе си... Какъв гигантски космос има в нас - неовладян, че и неопознан. Пък сме се юрнали към Луната и Марс...
    Хареса ми...
Предложения
: ??:??