Човекът вселена

Mar 20, 2019, 9:00 AM

Poetry » Phylosophy

1062 3 6

Странникът странен
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд,
за други - безличен,
с море до колене,
с поглед - усмивка стаена.
Чудно чуден - уж странен,
скитник самотник без бреме,
само той виждаше в своя свят
под арка небесна - дъга до дъга, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човекът вселена

Want to read more?

Random works