Човешка съдба
597
0
0
Неусетно проживях аз толкова години
и тъгувах, и копнях, и прощавах,
и жертва бях на човешко
лицемерие и егоцентризъм.
И спомените слънчеви, или дъждовни,
ми говорят сега и ми казват:
"Хей, момиче, живей за радостта".
Нека носталгия неизбежна
ни подсказва за какво пулсираме
под слънцето сега.
Майката Земя е уникална,
подарила ни е тази съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Ченкина Всички права запазени
