Човешка съдба

2.03.2010 г., 21:48 ч.

Поезия » Любовна

387 0 0

Неусетно проживях аз толкова години
и тъгувах, и копнях, и прощавах,
и жертва бях на човешко
лицемерие и егоцентризъм.
И спомените слънчеви, или дъждовни,
ми говорят сега и ми казват:
"Хей, момиче, живей за радостта".
Нека носталгия неизбежна
ни подсказва за какво пулсираме
под слънцето сега.
Майката Земя е уникална,
подарила ни е тази съдба.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Човешка съдба

Свързани произведения

Коментари

Предложения