Човешка съдба

Mar 2, 2010, 9:48 PM

Poetry » Love

431 0 0

Неусетно проживях аз толкова години
и тъгувах, и копнях, и прощавах,
и жертва бях на човешко
лицемерие и егоцентризъм.
И спомените слънчеви, или дъждовни,
ми говорят сега и ми казват:
"Хей, момиче, живей за радостта".
Нека носталгия неизбежна
ни подсказва за какво пулсираме
под слънцето сега.
Майката Земя е уникална,
подарила ни е тази съдба.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Човешка съдба

Свързани произведения

Comments

Random works