6.08.2009 г., 23:33

Човешката земя

808 0 3

Спи душата ми под екзотична сянка

в унеса на морски песни.

Ах, каква свещена дрямка,

може би вълните снощи я донесли...

В песъчинките на радостта

аз заравям свойте пръсти,

а в усмивката на утринта

къпя мислите си дръзки...

В лодката се люшкат две гребла -

символи на нас, дерзаещите хора,

кротки в пясъка лежат тела,

родени там, на границата, в спора...

Плаж на хиляди идеи

и на хиляди безкрайни дни -

сякаш тук са вдигнали завеси

всичките човешки същини...

                         ***

                                       3.10.2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...