Човешката земя

6.08.2009 г., 23:33 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 1

650 0 3

Спи душата ми под екзотична сянка
в унеса на морски песни.
Ах, каква свещена дрямка,
може би вълните снощи я донесли...
В песъчинките на радостта
аз заравям свойте пръсти,
а в усмивката на утринта
къпя мислите си дръзки...
В лодката се люшкат две гребла -
символи на нас, дерзаещите хора,
кротки в пясъка лежат тела,
родени там, на границата, в спора... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Високосният ден
Вкъщи

Вкъщи Ела в живота ми, ела! Не стъпвай плахо, ами влизай, посрещам те с - Добре дошла, а ти не стой!...
Не!

Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
Богатство

Когато Бог раздавал е таланти, аршинът му май бил е повреден, дал на съседката бижута с диаманти, ос...

Още произведения »