6 авг. 2009 г., 23:33

Човешката земя 

  Поэзия » Философская
652 0 3
Спи душата ми под екзотична сянка
в унеса на морски песни.
Ах, каква свещена дрямка,
може би вълните снощи я донесли...
В песъчинките на радостта
аз заравям свойте пръсти,
а в усмивката на утринта
къпя мислите си дръзки...
В лодката се люшкат две гребла -
символи на нас, дерзаещите хора,
кротки в пясъка лежат тела,
родени там, на границата, в спора... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??