6 авг. 2009 г., 23:33

Човешката земя 

  Поэзия » Философская
583 0 3

Спи душата ми под екзотична сянка

в унеса на морски песни.

Ах, каква свещена дрямка,

може би вълните снощи я донесли...

В песъчинките на радостта

аз заравям свойте пръсти,

а в усмивката на утринта

къпя мислите си дръзки...

В лодката се люшкат две гребла -

символи на нас, дерзаещите хора,

кротки в пясъка лежат тела,

родени там, на границата, в спора...

Плаж на хиляди идеи

и на хиляди безкрайни дни -

сякаш тук са вдигнали завеси

всичките човешки същини...

                         ***

                                       3.10.2003

© Емануела Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??