Човешката земя
Спи душата ми под екзотична сянка
в унеса на морски песни.
Ах, каква свещена дрямка,
може би вълните снощи я донесли...
В песъчинките на радостта
аз заравям свойте пръсти,
а в усмивката на утринта
къпя мислите си дръзки...
В лодката се люшкат две гребла -
символи на нас, дерзаещите хора,
кротки в пясъка лежат тела,
родени там, на границата, в спора...
Плаж на хиляди идеи
и на хиляди безкрайни дни -
сякаш тук са вдигнали завеси
всичките човешки същини...
***
3.10.2003
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емануела Иванова Все права защищены
