Aug 6, 2009, 11:33 PM

Човешката земя

807 0 3

Спи душата ми под екзотична сянка

в унеса на морски песни.

Ах, каква свещена дрямка,

може би вълните снощи я донесли...

В песъчинките на радостта

аз заравям свойте пръсти,

а в усмивката на утринта

къпя мислите си дръзки...

В лодката се люшкат две гребла -

символи на нас, дерзаещите хора,

кротки в пясъка лежат тела,

родени там, на границата, в спора...

Плаж на хиляди идеи

и на хиляди безкрайни дни -

сякаш тук са вдигнали завеси

всичките човешки същини...

                         ***

                                       3.10.2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...