Aug 6, 2009, 11:33 PM

Човешката земя 

  Poetry » Phylosophy
582 0 3

Спи душата ми под екзотична сянка

в унеса на морски песни.

Ах, каква свещена дрямка,

може би вълните снощи я донесли...

В песъчинките на радостта

аз заравям свойте пръсти,

а в усмивката на утринта

къпя мислите си дръзки...

В лодката се люшкат две гребла -

символи на нас, дерзаещите хора,

кротки в пясъка лежат тела,

родени там, на границата, в спора...

Плаж на хиляди идеи

и на хиляди безкрайни дни -

сякаш тук са вдигнали завеси

всичките човешки същини...

                         ***

                                       3.10.2003

© Емануела Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??