6 ago 2009, 23:33

Човешката земя

813 0 3

Спи душата ми под екзотична сянка

в унеса на морски песни.

Ах, каква свещена дрямка,

може би вълните снощи я донесли...

В песъчинките на радостта

аз заравям свойте пръсти,

а в усмивката на утринта

къпя мислите си дръзки...

В лодката се люшкат две гребла -

символи на нас, дерзаещите хора,

кротки в пясъка лежат тела,

родени там, на границата, в спора...

Плаж на хиляди идеи

и на хиляди безкрайни дни -

сякаш тук са вдигнали завеси

всичките човешки същини...

                         ***

                                       3.10.2003

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...