ZamDirector (Jane Doe)
74 506
6.03.2022 г., 9:04 ч.

ЧРД 

  Поезия
1520 17 17

Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.

 

Колко дълго пътува вълната в морето
да погали брега с тих и нежен възторг.
Колко дъх на малини събира розето,
запечатало устни с целувка от корк.

 

Колко много лета набраздяват лицето,
всяка мъничка вада е следа от сълза.
Колко много контури нанася поета
в своя стих да извае силует на жена.

 

Как птичето дълго се готви за полет,
инстинктът пречупва страха му на две.
Крилете се учат небето да порят.
Небето се учи да гали криле.

 

Колко много поуки животът ни дава.
И колко невежи сме ние за тях.
Колко много луни аз видях да изгряват,
без да зная, че всъщност е само една.

 

Мое мило пораснало малко момиче,
най-добрият подарък е новият ден.
Благ, лежерен, пропит от тъга и обичане.
Твърде дълъг. Самотен. И твърде рожден.

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??