Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето
да погали брега с тих и нежен възторг.
Колко дъх на малини събира розето,
запечатало устни с целувка от корк.
Колко много лета набраздяват лицето,
всяка мъничка вада е следа от сълза.
Колко много контури нанася поета
в своя стих да извае силует на жена. ...