Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и едва-що сколасали.
С борина ги чакам, щом мракът припадне -
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневни бради по изпитите бузи -
мъже недоспали са моите празници.
Те гълтат храната ми с лакоми звуци,
и нищо не носят - дисагите празни са.
Разчупват ми хляба със мърляви пръсти,
в адамови ябълки хлътвам на залъци,
в мустаци полепвам на медени пръски
и капя на винени капки по пазвите. ...