Регина (Радост Даскалова)
374 1425
1.09.2014 г., 14:36 ч.

ЧРД, малката 

  Поезия
662 0 8

Те винаги идват унили и гладни,

с дъждовни коне и едва-що сколасали.

С борина ги чакам, щом мракът припадне -

да метна вълшебната кърпа на масата.

С тридневни бради по изпитите бузи -

мъже недоспали са моите празници.

Те гълтат храната ми с лакоми звуци,

и нищо не носят - дисагите празни са.

 

Разчупват ми хляба със мърляви пръсти,

в адамови ябълки хлътвам на залъци,

в мустаци полепвам на медени пръски

и капя на винени капки по пазвите.

В очите им огънят пише с езици,

за рокличка бяла с цветя теменужни,

за кринове, люлка, за чехли на птици,

за мене - голямата-малка, ненужната.

 

Постоплени после задрямват на стола.

Троха съм след тяхната сита вечеря.

Осъмвам на масата празна и гола

и търся петаче след тях да намеря...


Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??