ЧРД, малката
Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и едва-що сколасали.
С борина ги чакам, щом мракът припадне -
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневни бради по изпитите бузи -
мъже недоспали са моите празници.
Те гълтат храната ми с лакоми звуци,
и нищо не носят - дисагите празни са.
Разчупват ми хляба със мърляви пръсти,
в адамови ябълки хлътвам на залъци,
в мустаци полепвам на медени пръски
и капя на винени капки по пазвите.
В очите им огънят пише с езици,
за рокличка бяла с цветя теменужни,
за кринове, люлка, за чехли на птици,
за мене - голямата-малка, ненужната.
Постоплени после задрямват на стола.
Троха съм след тяхната сита вечеря.
Осъмвам на масата празна и гола
и търся петаче след тях да намеря...
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
