12.05.2013 г., 10:06

Чрез нас ни съсипват държавата

710 1 0

Не знам къде ни са очите.

Не зная, чуват ли ушите.

Като на марионетки ни

дърпат конците.

Нали уж имаме ум във главите?

Нали уж вярваме на нас самите?

Защо, тогава, все ни разиграват!

Защо винаги в това успяват?

Ето и сега: съсипват ни държавата!

А, ние ги подкрепяме! Здравата!

После ще се вайкаме! И ще се каем!

Защо отговорността си не признаем?

За нас, за бъдещето, за децата!

Не е ли важно за това,

да е силна и здрава страната?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...