Да опиша се опитвах в рими
чувствата си в този час,
но сили някакви незрими
плениха мойто второ "аз"

От тишината, сякаш в миг,
нападнаха ме черни сови,
един зловещ, разтърсващ вик
ми счупи земните окови.

Почувствах как небето ме зове
в частица мъничка да се превърна
и полюшвана от нежни ветрове,
света в друга светлина да зърна.

Усетила необяснима ласка,
забравих всякаква умора,
захвърлих своята щастлива маска,
та тя не ни е нужна, хора!

Бог дал ни е един живот,
едно-единствено сърце!
Защо да го превръщаме в кивот,
в който крием своето лице!

Листът е все тъй бял!
Отново става нещо с мен:
видяла в миг живота стар,
аз искам да си върна своя плен!