21.05.2016 г., 22:01

Чуден свят

670 0 1

                                                    Чуден свят

 

                                  И...какво си постигнал? - те питам.

                                  С бавни и мазни пръсти, до днес,

                                  разчленяваш съдбовния ритъм

                                  на добро, наранено сърце!

 

                                  Твоят глад заслепено те води

                                   по ръба на реброто, Адам!

                                   Остра болка и зло те тревожат.

                                   В кървавица превърна се сам!

 

                                   Пак подклаждаш гнева си и страдаш...

                                   Твоят Ад е трапезата Рай!

                                   Здравият смисъл се изпарява.

                                   щом заситиш стомаха си. Трай!

 

                                   От сълзите на много неволи

                                   е замесен най-чистият хляб!

                                   А солта на потта не отравя.

                                   Тя лекува! Дар дава - богат!

 

                                   Колко мъдри пословици има!

                                   Те са път - и изпитан,и свят.

                                    Ще постигнеш достойнство и ситост.

                                    Там човек за човека е брат!

 

                                    И тогава под твоите пръсти

                                    ще се раждат значими дела.

                                    Чуден свят! Той е в нас - непотърсен,

                                    но възможен! Да грабнем мига!

 

 

                                   

 

                                  

                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А днес
    е ден за гладуване по лунния календар

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...