Чудеса
Планина–магьосница в прегръдка ме примамва,
тя сякаш знае всяка съкровена моя тайна.
Обгръща ме свежият ú аромат на смола
и изцяло пречистена, нова е моята душа.
Дървета разперват дълги клони–пръсти,
погалват ме тогава с нежност неприсъща.
Мрежата на паяк дъждовни капчици лови,
там небето нощем дири своите звезди.
На вихрен танц русалки канят самодиви,
усмихват ми се нежно очите им щастливи.
Дали късмета свой ще мога да открия,
в пашкул на пеперуда мъката да свия.
От нея после там копринен лъч да блесне
и птицата на щастието да долети тъй лесно.
В кристално езеро луната да изкъпя,
тя, с благодарност, мечтата ми най-скъпа
с един замах на пръчица вълшебна
да претвори в реалност най-потребна.
Усмивките да върне на тъжното лице,
да сложи малко обич в самотното сърце.
Със шепичка да гребна от тази обич там,
друго не ми трябва – със сигурност го знам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
Усмихвам се! Благодаря ви!!!!!!!
