Чудесен ден, събужда ме усмивка,
oтново съм най-весел на света,
обличам се със старата си ризка,
решен да се порадвам на мига.
Чудесен ден, часовникът се счупи,
пак май ще трябва да си взема нов,
но туй е нищо - може да се купи;
не ще се дам на този век суров.
Чудесен ден, пак вдигали цените,
това е тъй прекрасна новина,
а с туй ще се продават и земите,
в които е на всички ни труда.
Чудесен ден, пак дремят депутати,
така ще си починат за нощта,
че да изхарчат ниските заплати,
откраднати от моята уста.
Чудесен ден, републиката куца
в очакване на светли бъднини,
а никой и не вижда, че е куха,
защото е родена да руши.
Чудесен ден, сълзите ми пак капят,
отново ще работя като роб
на бизнесмени, дето ще ме скапят,
за да напълнят пълния си джоб.
Чудесен ден, прекрасен е живота,
глупаци управляват моя свят,
а умните ги има на банкнота
единствено щом някога умрат.
© Веселин Веселинов Всички права запазени