Чудо
Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед –
не тялото – душата ми прегърна,
за да усетя сам, че съм потребен,
а не от Ерос и Ерато лъган.
Дете на ангел бял – до мене крачиш
и аз на ангел бял сега приличам.
Ще викна горд към райските пазачи,
че пак съм жив и мога да обичам,
че в този град, от пошлост вече сринат,
където буря зла от страсти вие,
аз мога да надвия всеки климат,
една жена щом в скута ми се крие.
Готов съм от любов да си изпатя,
макар за мене друго да твърдите.
По Коледа се случват чудесата,
но моето се случи под липите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
