argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
30.12.2018 г., 18:51 ч.

Чудо 

  Поезия
936 15 13


Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.

 

И с две ръце, като криле на лебед –
не тялото – душата ми прегърна,
за да усетя сам, че съм потребен,
а не от Ерос и Ерато лъган.

 

Дете на ангел бял – до мене крачиш
и аз на ангел бял сега приличам.
Ще викна горд към райските пазачи,
че пак съм жив и мога да обичам,

 

че в този град, от пошлост вече сринат,
където буря зла от страсти вие,
аз мога да надвия всеки климат,
една жена щом в скута ми се крие.

 

Готов съм от любов да си изпатя,
макар за мене друго да твърдите.
По Коледа се случват чудесата,
но моето се случи под липите.

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??