20.03.2019 г., 22:56

Чудо някакво е станало тогава

878 1 0

Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат, 
и да вземат общо дело да решават, 
България да изградят!

Чудо някакво е станало тогава,
чудо някакво, тук някой сътворил, 
сбрал парчетата 
на стара скъсана забрава, 
и от тях държава изградил.

Чудо някакво е станало тогава, 
чудо някакво тук някой сътворил ,
българи събрал под общо знаме, 
и от вековните мечти изстрадани, 
туй петаче днес България,
с духът им сътворил! 

Кой тогава, как и с кво събра, 
българи, онези там, тогава,
все  юнаци със мечти
та духът да литне пак да се сражава, 
да я има днешната държава,
за децата им от бъдещите дни!

Чудо е било тогава, 
чудото е и сега, 
дето днес, 
едни мечтите разпродават, 
другите предъвкват и мълчат!

Идеала днес го няма, 
идеала днес е разпилян, 
идеала там лежи забравен 
между порциите окраден блян!

 Чудо някакво е станало тогава,
да забравят себе, род,  пари, 
само мисълта за Българска държава, 
карала ги  с кръвта си 
да поливат родните земи!

Чудо някакво е станало тогава 
с чудо някой, българи обединил 
обща кауза, обща цел, 
да възродят вековната държава,  
тази цел, от егоизма личен, 
взел та сътворил!

 Чудо някакво е станало тогава, 
българи да се сберат, 
и да вземат общо дело да решават, 
българска държава да градят!


Максим Велков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....