3.12.2009 г., 12:07  

Чудото Живот

2K 0 7

Чудото Живот

 

 

 

Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота...
Върви по свойта жизнена пътека,
със бавно темпо или със забързан ход...
Съдбата му не винаги е радостна и лека...
Но колкото и трудна да е - все пак е живот!
Понякога изправя го на кръстопът...
И той - Човекът - трябва да реши:
Да мине ли по тоя път? Или по оня път?
И често случва се той пътя да сгреши...
Но няма връщане назад в годините изминали...
Животът кратък като пясък си изтича...
И краят на пътеката се вижда, а човекът просто спира да върви -
когат' Оная (със косата) иззад ъгъла наднича... 
Човек на този свят умира също сам...
Затуй през целия си свой живот
желае с някого да е! Да е разбран!
 Да е обичан! Да дари
на
някому той своята любов! 
И може би затуй е програмиран - за любов...
Щом ражда се и щом умира в самота...
Едва ли има по-голямо чудо в тоз живот?
От чудото живот - да създадеш живот в света!

 

 

Елена Найденова - Sun

 

 

 

Тук може да видите стиха ми, облечен в прекрасен клип! Усещането е различно!

https://www.youtube.com/watch?v=Wp8Zpc6qhLM&index=3&list=PL-kHi1YSQFxujyy9tTvh73KxNh1onRkdc

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...