Dec 3, 2009, 12:07 PM  

Чудото Живот 

  Poetry » Phylosophy
1738 0 7

Чудото Живот

 

 

 

Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота...
Върви по свойта жизнена пътека,
със бавно темпо или със забързан ход...
Съдбата му не винаги е радостна и лека...
Но колкото и трудна да е - все пак е живот!
Понякога изправя го на кръстопът...
И той - Човекът - трябва да реши:
Да мине ли по тоя път? Или по оня път?
И често случва се той пътя да сгреши...
Но няма връщане назад в годините изминали...
Животът кратък като пясък си изтича...
И краят на пътеката се вижда, а човекът просто спира да върви -
когат' Оная (със косата) иззад ъгъла наднича... 
Човек на този свят умира също сам...
Затуй през целия си свой живот
желае с някого да е! Да е разбран!
 Да е обичан! Да дари
на
някому той своята любов! 
И може би затуй е програмиран - за любов...
Щом ражда се и щом умира в самота...
Едва ли има по-голямо чудо в тоз живот?
От чудото живот - да създадеш живот в света!

 

 

Елена Найденова - Sun

 

 

 

Тук може да видите стиха ми, облечен в прекрасен клип! Усещането е различно!

https://www.youtube.com/watch?v=Wp8Zpc6qhLM&index=3&list=PL-kHi1YSQFxujyy9tTvh73KxNh1onRkdc

© Елена Найденова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??