3 дек. 2009 г., 12:07  

Чудото Живот

2K 0 7

Чудото Живот

 

 

 

Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота...
Върви по свойта жизнена пътека,
със бавно темпо или със забързан ход...
Съдбата му не винаги е радостна и лека...
Но колкото и трудна да е - все пак е живот!
Понякога изправя го на кръстопът...
И той - Човекът - трябва да реши:
Да мине ли по тоя път? Или по оня път?
И често случва се той пътя да сгреши...
Но няма връщане назад в годините изминали...
Животът кратък като пясък си изтича...
И краят на пътеката се вижда, а човекът просто спира да върви -
когат' Оная (със косата) иззад ъгъла наднича... 
Човек на този свят умира също сам...
Затуй през целия си свой живот
желае с някого да е! Да е разбран!
 Да е обичан! Да дари
на
някому той своята любов! 
И може би затуй е програмиран - за любов...
Щом ражда се и щом умира в самота...
Едва ли има по-голямо чудо в тоз живот?
От чудото живот - да създадеш живот в света!

 

 

Елена Найденова - Sun

 

 

 

Тук може да видите стиха ми, облечен в прекрасен клип! Усещането е различно!

https://www.youtube.com/watch?v=Wp8Zpc6qhLM&index=3&list=PL-kHi1YSQFxujyy9tTvh73KxNh1onRkdc

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...