Обичай ме такава, хаотична,
разсеяна плетачка на мечти,
обичай ме и тиха, лаконична,
с потънали във нищото очи.
Обичай ме, когато съм далече,
от вятъра отвеяно листо,
обичай ме, когато съм за тебе,
отворено, прочетено писмо.
Грешница с греха ми ме обичай
и укори не хвърляй върху мен,
три пъти ти от мен не се отричай,
а с мен срещни настъпващия ден.
Че любовта е скрита в чудесата,
че тя пробожда с хиляди стрели
тя е болка чоплеща в душата,
но пък без нея още повече боли!
© Евгения Георгиева Всички права запазени