Чудото на нощта
Сега съм само твой. И залезно догарям.
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая,
върху легло отнело девствения свян.
Да сплитаме тела връз него най-потайно,
за да кадиме брачните си клетви със тамян.
Бъди със булчинската свята рокля бяла.
Да я разкъсам в най-безумната си страст.
Да впивам устни във гръдта ти натежала.
Да стенеш от греховен трепет и от сласт.
А щом зората ни докосне нежнопръста,
с лъчи прекръстила допрените чела,
ще ни венчае бог и в негово присъствие
ще се превърнем - аз във бор, а ти в ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
