От невъзможни мисли бягам още.
От страшни филми още се боя.
Сама заспивам тука нощем
и няма на кого да позвъня.
Да поразсее мисли нежелани
и страховете ми да разтопи в нощта;
сълзите ми да пресуши със длани…
Сама е страшно трудно да заспя.
А сенките се влачат по тавана.
Прозорецът блести с шотландски дъжд.
А тука съм различна, неразбрана.
България сънувам неведнъж. ...