Чужда булка
Днес зарана под юргана,
странна мисъл ме споходи.
Чужда булка да си хвана,
от свободните породи.
Да е стройна,белолика
и с очички дяволити.
Скъпи нежно да ми вика.
С тесни дънки много впити.
Да ме води на хотели,
в ресторанти и кафета.
Огън в мислите ми смели,
по тавани и мазета.
Тъй се нося замечтано,
пред очите ми е мрежа.
А сърцето-разтуптяно.
Предозирах май копнежа!
В миг един влетя жената.
С поглед бърз разбра нещата:
"Я да слизаш на Земята,
че,кат грабна аз метлата!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
