12.03.2017 г., 13:02 ч.

Чужда къща 

  Поезия » Хумористична
731 0 0

       

         Седи баба и се мръщи:

     – Акъля ми – кат' чужда къща:

   уж там всичко подредено,

   пък не знам кое къде е!

Казвам ѝ:

– Това е лесно!

То се знае открай време –

Щом забравяш, си записвай!

    – Тъй направих, внуче мило.

  Но не мога да намеря

 де оставих си тефтеря!

© Галина Белинска Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Светът е оцелял, защото се е смял" »

19 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??