Седи баба и се мръщи:
– Акъля ми – кат' чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ѝ:
– Това е лесно!
То се знае открай време –
Щом забравяш, си записвай!
– Тъй направих, внуче мило.
Но не мога да намеря
де оставих си тефтеря!
© Галина Белинска Всички права запазени