Чужди

Поезия

761 2 4

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.

Обичаше ли някога преди?
И носех ли те в себе си, подкожно?
Днес в мен със празен поглед погледни
и чувството любов пиши: НИЩОЖНО!

Горчи далечността. Така горчи!
Гласчето вътре в мен крещи тревожно...
Да бъдем чужди, непознати, искаш ли???
Аз не желая. Не го превръщай във възможно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

angelmilev (Ангел Милев)

Нека тихата, тъжна, студена вълна
измие в теб всичко тревожно.
И окъпана, чиста от тоз океан
Любовта да направи
отново възможна.

2017-09-24T19:16:48+03:00
voda (Елица Ангелова)

Преживяната болка винаги намира най-точните думи...
Харесах, Мануела.

2017-09-24T19:00:43+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

И оставаш все така на брега на тъжната река... Както и преди, си пестелива на думи, които казват много.

2017-07-28T22:03:34+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Тъжно звучи стихът ти, Мануела! Болезнено... Хареса ми!

2017-07-28T21:42:00+03:00