28 jul 2017, 20:18

Чужди

  Poesía
771 2 4

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.

 

Обичаше ли някога преди?
И носех ли те в себе си, подкожно?
Днес в мен със празен поглед погледни
и чувството любов пиши: НИЩОЖНО!

 

Горчи далечността. Така горчи!
Гласчето вътре в мен крещи тревожно...
Да бъдем чужди, непознати, искаш ли???
Аз не желая. Не го превръщай във възможно!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека тихата, тъжна, студена вълна
    измие в теб всичко тревожно.
    И окъпана, чиста от тоз океан
    Любовта да направи
    отново възможна.
  • Преживяната болка винаги намира най-точните думи...
    Харесах, Мануела.
  • И оставаш все така на брега на тъжната река... Както и преди, си пестелива на думи, които казват много.
  • Тъжно звучи стихът ти, Мануела! Болезнено... Хареса ми!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...