28 jul 2017, 20:18

Чужди 

  Poesía
484 2 4

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.

 

Обичаше ли някога преди?
И носех ли те в себе си, подкожно?
Днес в мен със празен поглед погледни
и чувството любов пиши: НИЩОЖНО!

 

Горчи далечността. Така горчи!
Гласчето вътре в мен крещи тревожно...
Да бъдем чужди, непознати, искаш ли???
Аз не желая. Не го превръщай във възможно!

 

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека тихата, тъжна, студена вълна
    измие в теб всичко тревожно.
    И окъпана, чиста от тоз океан
    Любовта да направи
    отново възможна.
  • Преживяната болка винаги намира най-точните думи...
    Харесах, Мануела.
  • И оставаш все така на брега на тъжната река... Както и преди, си пестелива на думи, които казват много.
  • Тъжно звучи стихът ти, Мануела! Болезнено... Хареса ми!
Propuestas
: ??:??