Чужди

Поэзия

764 2 4

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.

Обичаше ли някога преди?
И носех ли те в себе си, подкожно?
Днес в мен със празен поглед погледни
и чувството любов пиши: НИЩОЖНО!

Горчи далечността. Така горчи!
Гласчето вътре в мен крещи тревожно...
Да бъдем чужди, непознати, искаш ли???
Аз не желая. Не го превръщай във възможно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

angelmilev (Ангел Милев)

Нека тихата, тъжна, студена вълна
измие в теб всичко тревожно.
И окъпана, чиста от тоз океан
Любовта да направи
отново възможна.

2017-09-24T19:16:48+03:00
voda (Елица Ангелова)

Преживяната болка винаги намира най-точните думи...
Харесах, Мануела.

2017-09-24T19:00:43+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

И оставаш все така на брега на тъжната река... Както и преди, си пестелива на думи, които казват много.

2017-07-28T22:03:34+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Тъжно звучи стихът ти, Мануела! Болезнено... Хареса ми!

2017-07-28T21:42:00+03:00