Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди?
И носех ли те в себе си, подкожно?
Днес в мен със празен поглед погледни
и чувството любов пиши: НИЩОЖНО!
Горчи далечността. Така горчи!
Гласчето вътре в мен крещи тревожно...
Да бъдем чужди, непознати, искаш ли???
Аз не желая. Не го превръщай във възможно!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
измие в теб всичко тревожно.
И окъпана, чиста от тоз океан
Любовта да направи
отново възможна.