Jul 28, 2017, 8:18 PM

Чужди

  Poetry
769 2 4

Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.

 

Обичаше ли някога преди?
И носех ли те в себе си, подкожно?
Днес в мен със празен поглед погледни
и чувството любов пиши: НИЩОЖНО!

 

Горчи далечността. Така горчи!
Гласчето вътре в мен крещи тревожно...
Да бъдем чужди, непознати, искаш ли???
Аз не желая. Не го превръщай във възможно!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нека тихата, тъжна, студена вълна
    измие в теб всичко тревожно.
    И окъпана, чиста от тоз океан
    Любовта да направи
    отново възможна.
  • Преживяната болка винаги намира най-точните думи...
    Харесах, Мануела.
  • И оставаш все така на брега на тъжната река... Както и преди, си пестелива на думи, които казват много.
  • Тъжно звучи стихът ти, Мануела! Болезнено... Хареса ми!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...