"Мисля... че предпочитам да си спомням живот, пропилян по чупливи неща, а не прекаран в отбягване на морални задължения."
Тези думи се появиха в съня ми, а аз ги записах, когато се събудих, без да знам какво означават, нито за кого се отнасят.
Фразата ми се стори подходяща за заглавие на книга с разкази. В крайна сметка има толкова много чупливи неща. Хората се чупят лесно, както и мечтите, и сърцата.
Нийл Геймън - "Чупливи неща"
Съществува наистина странен човек -
антикварят на счупени вещи.
Тук парченце мечта, там пък късче сърце
той подрежда по рафтове вещо.
А мечтите са живи, докато летят -
пеперуди с криле от амбиции.
Но изсъхват и стават трошливи, без плът,
щом страхът ги набучи с карфици.
И сърцата ни - чаши от тънък кристал -
са чупливи. Но трябва да пием
чак до дъно каквото светът е налял.
Не във прашния шкаф да ги крием.
На земята сме само парченца небе.
Статуетки от глина на Господ.
Но заякваме в огън. Не се ли печем,
шепа кал ще останем. Без кости.
И когато настане часът да платим
за отвъдния брод на Лодкаря,
ще се мери във злато не колко тежим.
А какво е събрал антикварят.
© Ивайло Динков Всички права запазени