Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
11.11.2008 г., 16:29 ч.

Чупливи неща 

  Поезия
2299 1 22
 

"Мисля... че предпочитам да си спомням живот, пропилян по чупливи неща, а не прекаран в отбягване на морални задължения."

Тези думи се появиха в съня ми, а аз ги записах, когато се събудих, без да знам какво означават, нито за кого се отнасят.

Фразата ми се стори подходяща за заглавие на книга с разкази. В крайна сметка има толкова много чупливи неща. Хората се чупят лесно, както и мечтите, и сърцата.

 

Нийл Геймън - "Чупливи неща"

 

 

Съществува наистина странен човек -

антикварят на счупени вещи.

Тук парченце мечта, там пък късче сърце

той подрежда по рафтове вещо.

 

А мечтите са живи, докато летят -

пеперуди с криле от амбиции.

Но изсъхват и стават трошливи, без плът,

щом страхът ги набучи с карфици.

 

И сърцата ни - чаши от тънък кристал -

са чупливи. Но трябва да пием

чак до дъно каквото светът е налял.

Не във прашния шкаф да ги крием.

 

На земята сме само парченца небе.

Статуетки от глина на Господ.

Но заякваме в огън. Не се ли печем,

шепа кал ще останем. Без кости.

 

И когато настане часът да платим

за отвъдния брод на Лодкаря,

ще се мери във злато не колко тежим.

А какво е събрал антикварят.

 

 

© Ивайло Динков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и с мисъл!
  • Липсва хубавата ти поезия!
  • Поздравления за стойностната Поезия!
  • Шедьовър!
  • Това ме разби! Адмирации!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Невероятен стих, невероятно пишеш!
  • Боже, човече, пишеш разкошно!!!
  • Остави ме без дъх! Какво друго да ти кажа, освен благодаря за невероятните преживявания!
  • "Никога, никъде, никой" не може да е по-добър антиквар на собствените ни "чупливи неща" от нас самите!
    Прекрасен стих, Иво!

    Ave,

    Шадоу!


  • И сърцата ни - чаши от тънък кристал -
    са чупливи. Но трябва да пием
    чак до дъно каквото светът е налял.
    Не във прашния шкаф да ги крием.
    * * *
    Иво, без думи съм просто...!
    До невъзможност истинно!
    Сетих се за една крилата фраза, която гласи: "По-добре да се износиш, отколкото да ръждясаш". И наистина е по-добре да живееш, с риск да одраскаш нозе и да ожулиш колене по стръмния и трънлив път на Живота, отколкото да се боиш и да бъдеш просто страничен наблюдател!
    Поздрав от сърце!
  • Много хубав стих, благодаря за удоволствието!
    И ако смея да споделя...Аз също събирам.Събирам красиви мигове и картини - албумчето ми да отвъд...с което ще си тръгна от тук.
  • Много ме радвате всички, благодаря, че сте тук!
    Мимс, не се учудвам, че четем едни и същи книги, щом като мислим еднакво
    Лека нощ, любимци мои
  • Ивайло...!
    Нямам думи...
  • Разкошна душа!Прелива!
  • Аплодисменти!!!
    Покланям ти се!
  • Аплодисменти! Рядко попадам на такъв стих, който да ме развълнува до дъно. Благодаря, че преживях този! Благодаря!
  • Разби ме стихът ти!!!!!

    БРАВО!ПОЗДРАВ!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • На земята сме само парченца небе.
    Статуетки от глина на Господ.

    !!!
    Направо ме смая!
  • !!!
    Поздравления!Пленителен стих!Води до пристрастяване!
  • Лелеее... Опече ме, натроши ме и...
    Абе, какво се правя на интересна. И ти си отнесе шестарата

    Мнооогооо!
  • Браво!!!
Предложения
: ??:??