Глас се чува в мрака,
а лист шумоли в шубрака.
Тихо е, а навън вали,
само сърцето ми се чува - тупти.
Аз сънувам в този час
и чувам тайнствен глас.
Будна ли съм или сънувам,
само това умувам.
Отивам навън, в дъжда аз
и чувам още по-силно онзи глас.
Виждам пред мен бяла светлина,
от небето пада звезда.
В главата ми се сменят мисли,
чуствата ми бързо се менят.
Светлината с тъмното се сля,
отиде си, остави ме сама.
Сама с мисли и чуства на тъмно,
чуствам, че падам и че е стръмно.
Без да искам, натискам нещо,
ето, изведнъж от тъмно стана светло.
Аз съм вкъщи
и навън си вали,
но аз не съм била там,
не съм и сънувала.
Просто, когато човек има мисли, чувства и мечти
и без да ги изпуска, ги стиска отива там, където му се иска.