Чувства
Когато бях с тебе нещо в мен трeпваше.
Караше ме да изпитвам
чувства-
силни,
дълбоки,
непреодолими.
Тези чувства караха всяка част от мен да те
мечтае,
жадува
и обича безумно.
Но сега, мила, сме разделени
и тези чувства не могат да понесат
тази раздяла и се молят да видят
твоите сини перли,
взети от дълбочините на океана-
наречени очи.
Твоята златисто-кехлибарена коса,
която е по-ослепителна от слънцето.
Твоето изчерпателно лице,
което кара другите ангели да ревнуват.
Твоето изчерпателно тяло,
вдъхновено от буйна,
дива
и тъй мила душа
завладя моето сърце.
Мила моя, моля те, прости ми за грешките,
които сторих към теб.
И знам, че ти изпитваш същите чувства,
Владетелко на моето сърце...
Моля те да не измъчваме обречените си на любов души!
А да ги възнаградим с истинска, чувствителна любов,
която заслужават!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Стефанов Всички права запазени
