Чувства
Полунощ е... А погледът рее в звездите...
Усещах кожата, мириса - на косите...
До мене, в леглото, любовта ми лежеше - заспала...
Колко време се търсят душите след залез?
Прегърнах я, силно... Сякаш ще бяга...
Усещах сърцето ù как биеше бавно -
във ритъм, отброяваше явно моменти,
които - не знам дали ще изпитам...
Любовта ми до мене лежеше - красиво заспала...
Бавно ръце около нея увивам...
Любовта ми - жена, на която в косите заспивам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Вьлчев Всички права запазени
