Полунощ е... А погледът рее в звездите...
Усещах кожата, мириса - на косите...
До мене, в леглото, любовта ми лежеше - заспала...
Колко време се търсят душите след залез?
Прегърнах я, силно... Сякаш ще бяга...
Усещах сърцето ù как биеше бавно -
във ритъм, отброяваше явно моменти,
които - не знам дали ще изпитам...
Любовта ми до мене лежеше - красиво заспала...
Бавно ръце около нея увивам...
Любовта ми - жена, на която в косите заспивам...
© Христо Вьлчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
