Чувствам те в полъха на вятъра, как нежно галиш ми косите...

Чувствам те в лъчите на слънцето, как стоплят леденото тяло...

Чувствам те в празната стая до мен, как галиш ми лицето с топла длан...

Чувствам те, когато димът от запалената цигара издига се над мен и твоя образ ми „рисува”...

Чувствам те, когато тихо плача, как бършеш ми сълзите от лицето...

Чувствам те, когато легна в празното легло, как пееш ми приспивна песен...

Чувствам те, когато разхождам се сама, че до мен вървиш и ме пазиш като Ангел – Хранител...

Чувствам те, когато загубя сила да се боря, как нежно ми шептиш „Ти можеш”...

Чувствам те, когато изгубя вяра във всеки и всичко, как ми даваш сила и опора...

Чувствам те навсякъде, където ида, как като ореол над мен блестиш...

Чувствам те, макар тялом Ти до мен да не си, а духом...

Чувствам те, макар Ти в небесата да се рееш, как помагаш ми и ме напътстваш...

Чувствам те там, там,  където винаги ще те нося – в моето сърце...

На К.