stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
24.11.2008 г., 0:05 ч.

Чувствено 

  Поезия
901 0 3
Чувствено


То е вътре в теб
и те раздира…
и те убива!
Сладко-опияняващо
боли и не спира.
Кърви загадъчно
приятно… не спира.
Писък и шепот,
гарван грачи.
Страшни задачи –
срещу себе си да се опълчиш.
От страх мълчиш.
А е приятно
кафено ароматно.
Събираш грешките наоколо,
броиш, броиш…
И си щастлив,
дал всичко това,
което имаш.
Вече нямаш нищо,
и себе си подари.
Там – вътре –
огън те гори.
И пак боли…
Но си спокоен,
най-сетне се изправи
пред себе си достоен.
Не можеш да опишеш
извисеното чувство.
Само избраните, ТЕ,
го усещат и разбират.
Не се спират
пред нищо за него.
Сякаш душата лети
заедно с всички мечти.
Няма окови,
няма край!
НИЩО.
Безгранично удоволствие,
преплетено със сълзи.
Повърхностно? Пълзи…
Изгаря я
и я унищожава.
Стъпвайки по жарава,
душата се моли
думи да намери,
за да го опише.
И откри ги,
най-подходящите думи.
Мълчанието!
Тихо, нищо не каза,
излишното смаза.
И тя, душата, намери
това, за което
е копняла отдавна…
Нейната приказка се сбъдна
сякаш като сън.
Най-накрая свободна
рее се навън!


© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зареждащо и много стилно!
    Хареса ми много!
  • Много хубаво стихотворение!
    Хареса ми!
  • Скъпо, ти пишеш със сърце.. Бъди все така.. Думите ти са силни и подредени.. С уважение към Душата ти: Леа..
Предложения
: ??:??