Чувство
Чувство
Разтърсваш ме.
Страхът пълзи по мен
с прегръдката си
грапаво-тревожна.
Настръхнал съм.
Изцяло променен.
Сякаш навлякъл
драконова кожа.
А ти си,
като малко късче пух,
зареяно
във свойта безтегловност.
Изваяна
от красота и дух,
за мен си днес
почти богоподобна.
Изплашен съм.
И затова мълча.
Та чудото
дано да не прогоня
и с думите си
да го залича.
Такава
ми се ще да те запомня.
И нека бъда
цял живот длъжник,
но не и
мъченик на красотата.
Най-ценното
на всеки хубав миг
дали не е
във неговата краткост?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
