26.02.2010 г., 23:22

чувство

587 0 0

Макар и кратка, 
тя бе тъй невероятна. 
Макар и стара, 
тя бе тъй запомняща се. 
Толкова страст я изпълваше, 
че многократно ми се искаше да я повторя.
Толкова грешна, 
но и толкова чудесна.
Тя никога отново не можа да се повтори. 
Опитвах многократно, 
но никоя като твоята не беше! 
Ах , колко ме е страх да я повторим.
Със загадки спомням си за нея, 
а колко грешна беше тя... 
Търсих я във всеки втори, 
но само в теб таеше се тя. 
Ах , тази грешна целувка...! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...