Циганка, улична танцьорка

Подрънкват гривните и, снага чевръсто вие.

Дайрето подхвана своя ритъм.

Поли се диплят, коси като смола.

Циганка танцува под дъжда.

“Ще те открадна, красавице, ще те открадна.

Няма да дочакам и нощта.

Устните ти са сладки като вино.

Сара, по теб изгубих си ума.”

Млад циганин меден грош подава,

а с него и своята ръка.

“Гадай, красавице, за мен за теб, за двама,

ще бъдем ли щастливи в любовта.”

Циганката леко се отдръпна.

“Прости, сеньор, но мами ме далечен път.“

Танцът свърши, циганинът не тръгва,

продължи да проси нейната любов.

“Защо съдбата разминава ни така жестоко,

аз искам с теб и с твойте мили братя,

да пием вино, без да сме пленени.

След теб, красавице, със табора ще тръгна.”

“Гадай ми, циганко, гадай ми за късмет.

Всичко разкажи, за любовта,

Защо е тъжна моята китара.

Сара, самотен съм без теб.”

“Ще захвърля мъката си, с вас ще тръгна.

И нека във нощта безумна, там на воля

да помечтаем с теб, за любов и за сполука.

Ти с мене, Сара, всичко ще забравиш.”

Очите и го гледат със тъга.