Подрънкват гривните и, снага чевръсто вие.

Дайрето подхвана своя ритъм.

Поли се диплят, коси като смола.

Циганка танцува под дъжда.

“Ще те открадна, красавице, ще те открадна.

Няма да дочакам и нощта.

Устните ти са сладки като вино.

Сара, по теб изгубих си ума.”

Млад циганин меден грош подава,

а с него и своята ръка.

“Гадай, красавице, за мен за теб, за двама,

ще бъдем ли щастливи в любовта.”

Циганката леко се отдръпна.

“Прости, сеньор, но мами ме далечен път.“

Танцът свърши, циганинът не тръгва,

продължи да проси нейната любов.

“Защо съдбата разминава ни така жестоко,

аз искам с теб и с твойте мили братя,

да пием вино, без да сме пленени.

След теб, красавице, със табора ще тръгна.”

“Гадай ми, циганко, гадай ми за късмет.

Всичко разкажи, за любовта,

Защо е тъжна моята китара.

Сара, самотен съм без теб.”

“Ще захвърля мъката си, с вас ще тръгна.

И нека във нощта безумна, там на воля

да помечтаем с теб, за любов и за сполука.

Ти с мене, Сара, всичко ще забравиш.”

Очите и го гледат със тъга.