Циганско лято
Скрило си се под полата смешна
на жена от цигански табун.
Я излизай! Помислите грешни
на ерген прилягат, знам. Сапун
няма да ти трябва. Влез в реката
и мерака смугъл ти измий.
Всички те обичат, късно лято,
под поли лицето си не крий.
Слънцето е кръстника. На него
трябва да целунеш ти ръка.
Твоята гореща кръв, диего,
ще обагри дните ми така,
че последно вино, щом наточа,
кипнало във бъчвата-живот,
ще поискам от смъртта отсрочка.
И ще й разкажа анекдот
за страстта на циганското лято,
шмугнато под женската пола.
И платил със смях, а не със злато,
аз от Бог ще чуя: Voila!
04.09.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
