7.10.2008 г., 15:16

Циганско лято

913 0 4


Циганско лято

В края на пътуването ни
един към друг,
упреквам те
без капка милост
за закъснялата ни близост.
За пропуснатите мигове,
попили
млада нежност.
За влюбената вечност,
разпиляна
вятърно от теб.
За миналите ласки,
които
подари на друга
и за нечутия от нас
безгрижен
детски смях.
В края на пътуването ни
един към друг,
благодаря!
За истинската милост,
дарила ни
със закъсняла близост.
За бъдещите мигове,
пренесли
влюбената вечност
от младата ни нежност
в циганското лято.
Есенно погалени сме
от съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...