7 окт. 2008 г., 15:16

Циганско лято

916 0 4


Циганско лято

В края на пътуването ни
един към друг,
упреквам те
без капка милост
за закъснялата ни близост.
За пропуснатите мигове,
попили
млада нежност.
За влюбената вечност,
разпиляна
вятърно от теб.
За миналите ласки,
които
подари на друга
и за нечутия от нас
безгрижен
детски смях.
В края на пътуването ни
един към друг,
благодаря!
За истинската милост,
дарила ни
със закъсняла близост.
За бъдещите мигове,
пренесли
влюбената вечност
от младата ни нежност
в циганското лято.
Есенно погалени сме
от съдбата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...