Oct 7, 2008, 3:16 PM

Циганско лято

  Poetry » Love
917 0 4


Циганско лято

В края на пътуването ни
един към друг,
упреквам те
без капка милост
за закъснялата ни близост.
За пропуснатите мигове,
попили
млада нежност.
За влюбената вечност,
разпиляна
вятърно от теб.
За миналите ласки,
които
подари на друга
и за нечутия от нас
безгрижен
детски смях.
В края на пътуването ни
един към друг,
благодаря!
За истинската милост,
дарила ни
със закъсняла близост.
За бъдещите мигове,
пренесли
влюбената вечност
от младата ни нежност
в циганското лято.
Есенно погалени сме
от съдбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...