Oct 7, 2008, 3:16 PM

Циганско лято

  Poetry » Love
919 0 4


Циганско лято

В края на пътуването ни
един към друг,
упреквам те
без капка милост
за закъснялата ни близост.
За пропуснатите мигове,
попили
млада нежност.
За влюбената вечност,
разпиляна
вятърно от теб.
За миналите ласки,
които
подари на друга
и за нечутия от нас
безгрижен
детски смях.
В края на пътуването ни
един към друг,
благодаря!
За истинската милост,
дарила ни
със закъсняла близост.
За бъдещите мигове,
пренесли
влюбената вечност
от младата ни нежност
в циганското лято.
Есенно погалени сме
от съдбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...