8.09.2005 г., 14:20  

Цигара

3.7K 0 3

Захапи ме - както цигара,

Небрежен , но жаден,

да усетиш, какво се крие в мен.

Захапи ме,

засмучи ме,

придърпай ме,

бавно към устните си.

Вкуси моя аромат още непорочен и наивен

дъхай ме!

Нека се стеля наоколо...

Остави ме в устните ти,

хвани ме с ръката си,

нежна и опитна,

докато палиш с другата огъня ми!

Бъди страстен пушач - не спирай да искаш,

още от лекотата ми,

още от аромата ми,

още от удоволствието ми,

още от лудостта ми,

още от топлината ми...

Оставиш ли ме на ръба на пепелника

в тъмнината,

чужда да бъда за тебе.

Не искам да се показвам другиго.

Оставиш ли ме,

край другите изпушени цигари,

ще горя - моя огън не гасне,

ще припламвам в самотата си,

ще димя плачеща,

ще просълзявам очите ти,

не от жал, а от неприязън от дима ми. *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно! Направо много много хубаво! (от гледна точка на пушач )
  • мда, аз наистина не пуша, но от къде този еротика с цигарата, не знам?!
  • Страхотно е написано!!!Личи си някакъв двустранен изказ на впечатлението, което трябва да създава този текст...От една страна някакъв плътски сексуален полъх, а пък от друга - естетизацията на ритуала на тютюнопушенето и значението му като някакъв акт, обвързан със сексуалното привличане...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...