8.09.2005 г., 14:20  

Цигара

3.7K 0 3

Захапи ме - както цигара,

Небрежен , но жаден,

да усетиш, какво се крие в мен.

Захапи ме,

засмучи ме,

придърпай ме,

бавно към устните си.

Вкуси моя аромат още непорочен и наивен

дъхай ме!

Нека се стеля наоколо...

Остави ме в устните ти,

хвани ме с ръката си,

нежна и опитна,

докато палиш с другата огъня ми!

Бъди страстен пушач - не спирай да искаш,

още от лекотата ми,

още от аромата ми,

още от удоволствието ми,

още от лудостта ми,

още от топлината ми...

Оставиш ли ме на ръба на пепелника

в тъмнината,

чужда да бъда за тебе.

Не искам да се показвам другиго.

Оставиш ли ме,

край другите изпушени цигари,

ще горя - моя огън не гасне,

ще припламвам в самотата си,

ще димя плачеща,

ще просълзявам очите ти,

не от жал, а от неприязън от дима ми. *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно! Направо много много хубаво! (от гледна точка на пушач )
  • мда, аз наистина не пуша, но от къде този еротика с цигарата, не знам?!
  • Страхотно е написано!!!Личи си някакъв двустранен изказ на впечатлението, което трябва да създава този текст...От една страна някакъв плътски сексуален полъх, а пък от друга - естетизацията на ритуала на тютюнопушенето и значението му като някакъв акт, обвързан със сексуалното привличане...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...