17.01.2013 г., 0:43  

Цигара

838 0 2

Този дъх, сякаш ме стопля,

дори някак изгаря.

Изпепелява моите мисли

и всички страсти утихват.

Не е трудно,

даже никак не е -

да запалиш огъня.

Той се храни от страсти

изсушени в гърдите.

Димът край мен е спасение.

Малко скривалище,

маскиращо пламъка,

обхванал очите.

Не се страхувай!

Каква е тази вода?

Аз не горя.

Просто, това е дим

от мойта цигара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Грамадов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...