Цигуларят

Стоеше сам с цигулката в ръка.

Стоеше сам със Моцарт и Шопен.

Стоеше още той от сутринта.

С цигулката стоеше всеки ден.

Свиреше с душа и със сърце.

Свиреше Вивалди, Паганини

за парченце хляб и за кафе.

Още ден да може да отмине.

Хората минаваха. Уви!

Никой се не спря пред музиканта.

Блеснаха в очите му сълзи.

Никой не ценеше му таланта!

Бързаха по своите дела

хората умислени, вглъбени

със сърца от камък, от скала.

Със души студени сътворени!

С тъжни струни пак на сутринта

ще посрещне изгрева с надежда

за парченце хляб и топлина.

За несбъднати безброй копнежи!

29.08.2020 г.