Стоеше сам с цигулката в ръка.
Стоеше сам със Моцарт и Шопен.
Стоеше още той от сутринта.
С цигулката стоеше всеки ден.
Свиреше с душа и със сърце.
Свиреше Вивалди, Паганини
за парченце хляб и за кафе.
Още ден да може да отмине.
Хората минаваха. Уви!
Никой се не спря пред музиканта.
Блеснаха в очите му сълзи.
Никой не ценеше му таланта! ...